Николай Теодосиев

Николай Милчев Теодосиев е роден през 1952 г в Бяла черква, обл. Велико Търново. Средно образование завършва през 1970 г. в гр. Добрич (тогава – ,,Толбухин“). От 1970 до 1972 г. отбива военната си служба. През 1977 г. се дипломира като специалист-химик в Софийския университет. 

От 1977 до 1992 г. работи като преподавател в Катедрата по обща и неорганична химия на Софийския университет. Доктор от м. февруари 1989 г., доцент по неорганична химия от м. юни 1990 г. Автор и съавтор на около 35 научни статии, публикувани в български и чужди списания, по които са забелязани над 50 цитата от чужди автори. 

През 1992 г. напуска академичната кариера и работи като бизнесмен и изследовател на свободна практика. От 1992 до 2015 г. е собственик и управител на частно търговско дружество ТЕОКОМ-ООД – София. Между 2005 и 2025 г. издава сам или в съавторство 21 книги, повечето от които са описи и справочници в областта на помощните исторически дисциплини.

Доц. д-р Николай Теодосиев е български учен и изследовател с широки интереси в областта на химията, историята, археологията, библиотекознанието и културното наследство. Автор е на каталози, монографии и изследвания, посветени на кристализацията от разтвори, българските старопечатни книги, на родословието и паметта на възрожденските общности, както и на археологически и исторически теми, свързани с националното ни Възраждане. Голяма част от книгите са дарени на музеи, читалища, библиотеки.

Наред с книгите си, доц. д-р Теодосиев публикува и множество научни статии, в които разглежда въпроси на българската писменост, книжовната култура, генеалогията и военната история. Работата му е ценена както в академичните среди, така и сред по-широката публика, тъй като съчетава прецизен научен подход с достъпно представяне на темите.

Автор е на книгите:

  1. Кристализация от разтвори (2005)
  2. Каталог на българските печатни книги 1508-1878 – първо изд. (2007)
  3. Родословие на Бяла черква, 1720-1920 (2008)
  4. Родословие на Бяла черква, 1720-1920, второ допълнено изд. (2009)
  5. От Чаталджа до Кървав камък (2012)
  6. Опис на колективните монетни находки от България в том I (2017)
  7. Опис на колективните монетни находки от България в том II (2017)
  8. Годишен бюлетин на колективните монетни находки от България, 1983-2016 (2017)
  9. Приключението в Дряновския манастир – фототипно издание на книгата на свещ. Франгов от 1880 г., плюс кратка негова биография (2018)
  10. Сборник Бяла черква (2018)
  11. Жертвите на комунизма в Бяла черква (2019)
  12. Генерал Теодоси Даскалов — биография и фотоалбум (2020)
  13. Свещеник Петко Франгов (2020)
  14. Ние, градът и Deep Purple (2020)
  15. Родът на Бачо Киро (2022)
  16. Християнство, църкви и църковни дейци в Бяла черква (2023)
  17. Нестехиометрични разкази – (2024)
  18. Каталог на старите фотоателиета: Българите пред обектива на старите фотографи в три тома (2024) – в съавторство с Мартин Калчев
  19. Бачо Киро и свещ. Петко Франгов – 2-ро изд. на двете книги (2025)
  20. Каталог на българските печатни издания 1508-1878 – второ изд. (2025)
  21. Албум към Каталога на българските печатни издания 1508-1878 (2025)
  22. Четата на Бачо Киро в Дряновския манастир. Енциклопедичен справочник (2026)

        Общо 22 книги към март 2026 г.

 Между 2014 и 2023 г. издава Списание Бяла черква, от което са отпечатани 15 броя.

Статии в други списания:

Родът на Цанко Церковски (2009)

Най-големите колективни монетни находки – 2 статии в сп. ,,Горгони“

Отпечатани ръкописи, оформени като книги:

Записи по теория на кристалния растеж (1979)

Препис на Паисиевата история по автографа на Св. Паисий Хилендарски (2006)

Николай Теодосиев – спомени и родословие (2008)

Колекция Николай Теодосиев (2010)

Албум ,,Портрет и голо тяло“ от личната колекция (2011)

Арт-Дневник (2014)

Каталог на българските непощенски марки (2025)

Списък на публикациите в Списание Бяла черква от 1-ви до 15-ти брой

Бр. 1,    октомври 2014  Бяла черква – кратък исторически очерк  (Н.Теодосиев)

История на електрификацията в Бяла черква, І част (И. С. Шишков)

Извадки от Енциклопедия белочерковци (Колектив) 

Описание на село Горни турчета (Бачо Киро Петров)

Бр. 2,    ноември 2014

История на електрификацията в Бяла черква, ІІ част (И. С. Шишков)

Записки на Стефка Николова Найденова

Енциклопедия белочерковци, Александър-Атанас (Колектив)

Колективни монетни находки, открити на територията на община Павликени (Н. Теодосиев)

Бр. 3,   февруари 2015

Енциклопедия белочерковци, Атанас-Бачо Киро (Колектив)

Монетни находки, открити в България през 1983-1985 г. (Н. Теодосиев)

Бр. 4,    юни 2015

Исторически записки на Стефан П. Киров (Н. Теодосиев)

Енциклопедия белочерковци, Босилко-Георги (Колектив)

Монетни находки, открити в България през 1986-1987 г. (Н. Теодосиев)

Бр. 5,   септември 2015

Животът на въстаника Димитър Куев (Н. Теодосиев)

Енциклопедия белочерковци, Георги-Димитър (Колектив)

Монетни находки, открити в България през 1988-1989 г. (Н. Теодосиев)

Бр. 6,    февруари 2016

Поп Димитър от Бяла черква и манипулациите около неговата личност (Н.Теодосиев)

Бр. 7,    септември 2016

Една уникална епопея (Н. Теодосиев)

Относно името на четата от Дряновския манастир през 1876 г. (Н. Теодосиев)

Имената на въстаниците и опълченците от Бяла черква (Н. Теодосиев)

Белочерковци – участници в четата на Христо Ботев (Н. Теодосиев)

Десетникът Иван Цвятков Кожухаров (Н. Теодосиев)

Бр. 8,    ноември 2016

Кратка история на църквата в Бяла черква (Н. Теодосиев)  

Свещеник Петко Франгов – от забравата до величието (Н. Теодосиев)

Бр. 9,    юни 2017 

Ирина Бачокирова (Н. Теодосиев)

Кондиката на читалището в Бяла черква (Н. Теодосиев)

Бр. 10,   септември 2017

Относно възникването на читалището в Бяла черква (Н. Теодосиев)

Учебното дело в Бяла черква до Освобождението (А. Георгиева)

Учебното дело в Бяла черква от Освобождението до средата на ХХ век (Ив.Иванова)

Родът на Илия Вълков Каблешков от Копривщица (Н. Теодосиев)

Паметникът на Свободата в Бяла черква (А. Георгиева)

                               

Бр. 11,   март 2018

Имената на родовете в Бяла черква и тяхната еволюция във времето (Н.Теодосиев)

Имена на лица в дневника на Илия Ванков и тяхната родова принадлежност (Н. Теодосиев) 

Българските спестовни марки (Н. Теодосиев)

Бр. 12,   септември 2018

Молитвенний крин – първа печатна книга на новобългарски език (Н. Теодосиев)

Заслугите и заблудите на Райко Кожухаров (Н. Теодосиев)

Относно дългия кожух на Бачо Киро (Н. Теодосиев)

Относно турския фес на Бачо Киро и снимката му от Виена (Н. Теодосиев)

Белочерковски родове, които не са излъчили въстаници през 1876 г. (Н.Теодосиев)

Бр. 13+14,  октомври 2021

Какво е съдържал укрития в черквата архив през 1876 г. (Н. Теодосиев)

Веда Вишовграда (Н. Теодосиев)

Монетна находка Ловеч 1973 и грешките при нейното датиране (Н. Теодосиев)

Мемоарни сведения от потомци на въстаници от Бяла черква (О. Маждракова)

Акционерно дружество ,,Виникола“ в Бяла черква (Н. Теодосиев)

Анихилация на сомбрерото (Н. Теодосиев)

Визуална библиография на моите книги (Н. Теодосиев)

Бр. 15,   май 2023

Нов документ за поп Харитон и краят на един мит (Н. Теодосиев)

Нови сведения за генерал Русчо Димитров и неговата съпруга – писателката 

Олга Димитрова (Н. Теодосиев)

За бай Руси, доматите и пастите (Н. Теодосиев)

ОСНОВНИ НАУЧНИ ПРИНОСИ, СВЪРЗАНИ С РОДОКРАЕВЕДЧЕСКИТЕ ПУБЛИКАЦИИ

1. Трите запазени ръкописа на Родословието на Бяла черква са представени под форма на обединен текст за всеки род, като списъкът на отделните родове е подреден по азбучен ред. Родословието е отпечатано във вид на луксозна книга през 2008 г..
2. Доказано е по категоричен начин, че през първата половина на ХІХ в. в Бяла черква (тогава с. Мурад бей кьой) е имало двама свещеници с лично име Драгия: първият, Драгия Попов, е с родов корен от с. Вишовград и е тъст на втория, Драгия Ненов (Поп Димитър), който е роден в Бяла черква.
3. Доказано е, че видният местен възрожденец, Драгия Ненов, е роден в Бяла черква, записва се собственоръчно в рода на Долапчиевци, но по мъжка линия е свързан с рода на Балевци, като и двата рода произхождат от с. Емен. Категорично е опровергано погрешно насажданото през последните години твърдение, че Драгия Ненов (Поп Димитър) е роден в с. Вишовград.
4. Уточнени и поправени са имената на 35 въстаници от Четата на Бачо Киро, изписвани досега неправилно.
5. Доказано е, че въстаниците от Четата на Бачо Киро: Ангел Стефанов Пенчев и Петър Пенчев Колев, от рода на Русанчетата не са братя, както се приемаше досега, и дори нямат кръвна родствена връзка помежду си.
6.  Уточнена е родовата принадлежност, както и годините на раждане и смърт на всички въстаници и опълченци от Бяла черква.
7. Установена е точната родова принадлежност на първата съпруга на Бачо Киро. Тя е от рода на Бангилите (наричани някога Тончоолу) и моминското ѝ име е Николина Цачева, сестра на Тончо Цачев. Нейната племеница, Гина Тончева, е съпруга на свещеник Петко Франгов. Така за пръв път се установи, че наследниците на Бачо Киро и тези на свещ. Петко Франгов са сродени по женска линия.
8. Съставен е именен показалец на всички лица, споменати в Родословието. На базата на този показалец е направена честотна характеристика на мъжките имена, и е показано, че през изследвания период в Бяла черква съществуват редица специфични имена, някои от които се срещат много по-рядко в други части на страната.
9. Под форма на фототипно възпроизвеждане са публикувани страници от Белочерковския препис на Паисиевата история, преписан от даскал Драгия Ненов, включително всички приписки, съдържащи се в ръкописа (2008 г.). По-късно, през 2016 г., е публикувана обширна студия, в която категорично се доказва родовия произход на поп Димитър (Драгия Ненов) и се изобличават многократните манипулации на първични архивни документи от страна на академик Иван Радев.
10. Направен е пълен опис на всички старопечатни издания, в които като спомоществователи са записани жители на Бяла черква. Открит е неизвестен до този момент екземпляр на ,,Софроние”, издадено през 1856 г., който е принадлежал на църквата в Бяла черква и са анализирани приписките в него.
11. Показано е, че научно обоснованото име на четата, която се сражава в Дряновския манастир, трябва да бъде ,,Чета на Бачо Киро”. В по-късна публикация доказах, че Поп Харитон ръководи Четата реално не повече от 10% от времето на нейното съществуване и нанася повече вреди на Четата, отколкото ползи.
12. Публикувани са за пръв път ръкописни записки на местния учител Райко Кожухаров и свещ. Петко Франгов, касаещи детайли около предаването на Бачо Киро на турските власти и възникналата по-късно дискусия в Бяла черква и района по този въпрос.
13. В няколко публикации, от 2008 г. насетне, доказваме, че основна вина за взрива на барута в манастира на 1 май 1876 г. носи поп Харитон. Участието на войводата на четата в подобна дейност остава необяснимо и е странно, че никой преди нас не се досети да направи детайлен анализ на случилото се.
14. За пръв път са публикувани изцяло запазените спомени на Иван Ст. Шишков относно историята на електрификацията в Бяла черква и региона.
15. Публикувани са записките на Стефан П. Киров от 1935 г. в пълен вид. Оригиналът се съхранява в ТАДА-В. Търново, но е неправилно обработен.
16. Публикувани са за пръв път записките на въстаника Димитър Куев от 1876 г.
17. Публикувана е кратка история на църквата в Бяла черква, като е съставен пълен списък на всички свещеници, служили в нея от 1832 г. до днес.
18. Изцяло е публикувана кондиката на читалището в Бяла черква.
19. По статистически път е доказано категорично, че местното читалище започва реалната си дейност в интервала 1865-1866 г., а не през 1869 г.
20. Написана е и е издадена обширна биография на свещ. Петко Франгов – първият по хронология мемоарист на Априлското въстание сред участниците с оръжие в ръка. Доказано е, че повечето обвинения към него са напълно измислени и са резултат от лична завист и недостатъчна информираност на противниците му.
21. Съставени са и са публикувани 425 биографии на белочерковци, които са включени в издадения през 2018 г. юбилеен ,,Сборник Бяла черква“.
22. Изследвано е едно уникално за България явление: еволюцията в имената на белочерковските родове в периода XVIII-XX в.
23. Издаден е дневникът на Ангел Цачев Ненов, воден по време на двете Балкански войни под заглавие ,,От Чаталджа до Кървав камък“.
24. Издадена е фототипно първата книга на свещ. П. Франгов от 1880 г., която е всъщност първото мемоарно произведение, отнасящо се до събития от Априлското въстание и писано от автор, участник в тези събития с оръжие в ръка.
25. Уточнено е родословието на Илия Вълков Каблешков (Илю Чорбаджи), като е доказано, че той не е чичо на Тодор Каблешков, а братовчед на баща му. Можем да определим Илю Чорбаджи като ,,прачичо“ на Тодор Каблешков.
26. Идентифицирани са всички личности, споменати в известния дневник на Илия Ванков от 1900 г., като са поправени грешките на издателя Кенжи Тиражима.
27. Показано е, че визуалният облик на паметника на Бачо Киро, монтиран в центъра на Бяла черква през 1976 г., е напълно погрешен и силно се разминава с историческата истина за най-известния белочерковец.
28. Открита е много досадна грешка в книгата на един известен колекционер, в която е публикувана фотография на неизвестен турчин, обявен за Бачо Киро. Снимката категорично няма нищо общо с Бачо Киро.
29. В книгата ,,Жертвите на комунизма от Бяла черква“ (2019) е направено обосновано предложение за превръщане на паметника – символ на комунизма и болшевизма в Бяла черква – в паметник на прошката и опрощението. Местните жители обаче продължават да боготворят един терорист и болшевик.
30. Чрез статистически метод е доказано, че в продължение на около 100 години след написването на Паисиевата история тя остава практически непозната книга за българите. В периода от 1762 до 1860 г., т.е. за около 100 г., историята е четена максимум от 1000 читатели, или средно по десетина души на година, което свежда въздействието ѝ като четиво почти до нула. Историята на Св. Паисий Хилендарски се появява един век преди неговите сънародници да почувстват нужда от такава книга. Затова и твърде малко хора я четат, включително и в Бяла черква.
31. Публикувани са сведения за акционерно дружество ,,Виникола“ със седалище в Бяла черква. Дружеството е закрито, заради финансови злоупотреби на главния акционер от Бяла черква.
32. Открити са и се описани за пръв път трима спомоществователи на старопечатни книги от съседното село Вишовград. В Репертоара на българската възрожденска книжнина (1957 г.) д-р Маньо Стоянов не е е забелязал спомоществователи от това село.
33. През 2022 г. е издадена биография на Бачо Киро, неговите сродници и потомци. В родословен аспект са описани повече от 700 души, свързани с родово с Бачо Киро по права и съребрена линия.
34. В издадената през 2023 г. книга ,,Християнство, църкви и църковни дейци в Бяла черква“ са проучени детайлно много събития и личности, които формират цялостната църковна и духовна история в района на Бяла черква. Доказано е, че средновековната църква в местността ,,Трескавото кладенче“ не е била манастир, а християнски храм на близкото село Калково. Публикувани са за пръв път нови документи, отнасящи се до историята на църковното дело и до свещениците, служили в местната църква.
35. Публикуван е документ, който доказва, че външният вид на поп Харитон, известен от неговата единствена снимка, няма нищо общо с облеклото му в Дряновския манастир. Направено е сравнение между основните житейски приноси на поп Харитон и Бачо Киро и е показано, че Бачо Киро има многократно по-значима дейност и принос през Априлското въстание. Поп Харитон нанася повече вреди на четата, отколкото ползи. Поради това името му не трябва да присъства в названието на четата. Правилното название трябва да бъде: ,,Чета на Бачо Киро“

ОТНОСНО: Фототипното издание на книгата на Христо Марков:
,,История на 9-те дни в Дряновския манастир“, 1912 г.

        От два месеца служители на Историческия музей в Дряново обикалят България и представят издадената от тях фототипна книга на Христо Марков (1912 г.), като нещо едва ли не уникално. Аз притежавам оригинала отдавна, но наскоро си купих прехваленото фототипно издание. 

      Ето моят анализ:

      Какво представлява фототипното издание на книгата на Хр. Марков?

      Точното определение е ПСЕВДОНАУКА. Служителите от ИМ-Дряново поднасят на читателите едно осакатено издание, което обявяват едва ли не за „суперкнига”. На първо място те са направили нещо, което е недопустимо и може да се определи като ШАШМА: умишлено е изпуснат предговора на автора, а той, образно казано, представлява половината книга!

      Внимателният читател лесно ще види, че фототипката започва от стр. 7. Предговорът от 4 страници (от с. 3 до 6) съзнателно е изпуснат. Там именно авторът дава информация: кой поръчва книгата, как се финансира, там е целият библиографски списък, или подобие на такъв. Но там са и клеветническите изрази, написани от Христо Марков, по адрес на свещ. Петко Франгов и неговият основен мемоарен труд от 1909 г. И най-вече необоснованата клевета, че свещ. Франгов бил: ,,ламтящ за ефимерна слава старец“?!?

        Кой е Петко Франгов: поборник, общественик, писател, свещеник, хуманист.

        Който прочете книгите му, изобщо не може да остане с впечатлението, че той е ,,ламтящ за ефимерна слава старец“. Напротив, във всички свои книги, не само в тази от 1909 г., той пише пределно скромно, без самоизтъкване. Подобни думи, написани от Христо Марков в предговора на книгата му, са тежка БЕЗПОЧВЕНА КЛЕВЕТА, а този, който ги пише, е АМОРАЛЕН КЛЕВЕТНИК.

      В своя предговор (който липсва във фототипката!) Марков не крие, че е поръчков писател, привлечен от читалището в с. Михалци с две основни цели:

1. да громи приноса на свещ. П. Франгов – истинският летописец на Четата и

2. да въведе ново название на Четата, несъгласувано с никого!

     В цялата досегашна литература няма нито една научна аргументация и обосновка защо Четата трябва да е ,,на поп Харитон“.

     Книгата на Марков е добре структурирана има своите исторически приноси, но до там! Той подменя приносите на Бачо Киро към цялостното революционно движение в Търновски окръг с тези на Матей Преображенски, което е теза, съшита с бели конци.

     Поп Харитон, макар и искрен патриот, прави две тежки грешки в манастира, които старателно се прикриват от всички, писали преди мен. Затова неговото име НЕ МОЖЕ да присъства в названието на Четата.

      Доказах достатъчно аргументирано, че Четата в Дряновския манастир се ръководи предимно колективно, тя е най-наситената с ръководен персонал чета по време на Априлското въстание. Затова излизането на поп Харитон от функциите му на войвода още през първата вечер в манастира, няма отрицателни последици. Няма последствия и след тежкото му нараняване и ослепяване, вследствие на взрива на барута на третия ден от отбраната. Странно, но нито един автор, преди мен, не се реши да анализира кой е главният виновник за взрива на барута в манастира. Категорично – първопричината за взрива е резултат от тежка организационна грешка на поп Харитон. Въстаникът, подпалил барута по невнимание, е само физическият извършител. 

 

      Категорично протестирам срещу твърдението Христо Марков да се определя като ,,историограФЪТ“ на Дряновската епопея – мнение, насажданото с особена упоритост от страна на служителите на ИМ-Дряново. Това твърдение е във висша степен ПОГРЕШНО!

 

     Ако той е ,,историограФЪТ“, какви са други автори, публикували обширни трудове по въпроса, като: свещ. П. Франгов, О. Маждракова, а също и моя милост?

      За незапознатите с въпроса да припомня, че свещ. Франгов пише като участник в Епопеята и остава жив само по силата на случайността.

      Стараейки се всячески да уязви и принизи труда на свещ. Франгов от 1909 г. (а той не е единствен!), Христо Марков определя книгата на Франгов като ,,конгломерат”. Обективната оценка води до друго заключение: тъкмо книгата на Марков е конгломерат отвсякъде! Защото описанието на Дряновската епопея, което според заглавието е същината на книгата, заема около 50 страници от общо 230. Останалото са странични четива, които дефинират конгломератната ѝ структура, като: дълги страници описание на с. Михалци (защото тамошното читалище поръчва и финансира книгата), 17 страници текст за Отец Матей, което е скрит опит да се внуши, че едва ли не на него се дължи въстанието в района, а не на многобройните местни революционери, и най-вече на Бачо Киро. Накрая са описани накратко, но напълно излишно, действията на Габровската и Тревненската чета, които нямат почти никакво взаимодействие и връзка със събитията в Дряновския манастир.

      Върхът на непрофесионализма са показалците, добавени в края на фототипката, които се афишират от съставителите като ,,голямо постижение“. А те са тотален ПРОВАЛ! Явно някой е трябвало да им подскаже как се съставят показалци, защото те не са такива, а са просто азбучни списъци. Защото, след всеки елемент от показалците, трябва да се постави страницата, на която може да се намери в книгата. Страници няма! Някои елементи от показалците са комични: ,,Тунджа – река в Южна България”, ,,Цариград – град в Турция” и т.н. Къде в книгата е спомената ,,Тунджа”? Такова указание няма! За мен беше много любопитно да разбера къде в книгата е споменато село Ютюклер (днес Гороцвет), но, след като няма посочена страница, който има нерви – нека го търси! Следователно показалците са само проформа, да се отчете псевдонаучна дейност, те са неизползваеми! Всъщност липсва най-важният показалец: именният!? 

     В началото на фототипката се мъдри нещо като рецензия, или уводни думи, от проф. Петко Петков. Тя е писана по оригинала на Марковата книга, а не по фототипката. Защото в ,,рецензията“ професорът пише, че авторът ,,ни запознава както с изворите, които е ползвал, така и с целите, които си поставя”. Да де, но, след като е премахнат авторският предговор, където фигурират и целите, и „изворите”, читателят напълно се подвежда и обърква. Нито ще узнае целите, нито поводът за написване на книгата, а за изворите – да не говорим. Самите извори са представени от Х. Марков по възможния най-непрофесионален начин – като сумарен списък, така че читателят не може да разбере от кой източник е взето конкретно твърдение или събитие в книгата.

      Абсолютно недопустимо е твърдението на професионалният историк проф. П. Петков, че ,,произведения на аналитичната мемоаристика” са книгите на Стоян Заимов и Юрдан Теодоров (написан като ,,Тодоров“?!), наред с тази на Христо Марков, а те съвсем не са такива. Такива са книгите на главния мемоарист и УЧАСТНИК в Дряновската епопея свещ. Петко Франгов! Но неговото име е съзнателно окастрено, което не мога да си обясня, тъй като през 2020 г. изпратих като дар на проф. Петко Петков издадената от мен огромна биография на свещ. Франгов?!? Вече има и второ издание!

       По необясними съображения името на свещ. Франгов не се вмества в концепцията на чиновниците от ИМ-Дряново, а именно, че книгата на Марков е ,,Библия“. Това за ,,библията” не го пише проф. Петков, а професорката Вера Бонева. В отговор на моя критика във фейсбук, тя определи книгата на Марков като ,,истина на истините” – алюзия за ,,книгата на книгите”, т.е. Библия на Дряновската епопея. Аз обаче мога да приведа стотици доказателства и примери, че книгата на Марков е подвеждаща и до голяма степен манипулативна. Пълна с терминологични, хронологични и фактологични ГРЕШКИ. Няма как дори да се доближи до ,,Библия”. Бонева високомерно предпочете да мълчи срещу моите аргументи, но не пропусна да ме обяви за ,,непрофесионалист и любител“. Подобни лични нападки са стопроцентов критерий, че отсрещната страна губи дискусията, защото не може да намери никакви контрааргументи, а търси ,,под вола теле“, за да отрече очевидните научни приноси, които имам. 

 

     Сега да сервирам на тези, които разбират, малко наукометрия:

     На всички е много добре известно, че монография, или по-скоро книга с монографичен характер, за Дряновската епопея написа Огняна Маждракова през 1963 г. – цели 51 години след Христо Марков! В книгата на Маждракова три от основните източници за Дряновската епопея се цитират както следва:

Свещ. П. Франгов – 46 пъти;

Христо Марков – 24 пъти;

Д. Т. Страшимиров – 18 пъти.

      Който разбира поне малко от наука, и в частност от история, може да си отговори на въпроса: кой е ,,историограФЪТ” на Дряновската епопея?

      Очевидно първият историограф е свещ. Петко Франгов, не е Христо Марков, още по-малко – Д. Страшимиров! Да спомена, че свещ. Франгов е изобщо първият български автор, написал книга, като участник с оръжие в ръка в Априлското въстание – още през 1880 г. Много преди Захари Стоянов, Стоян Заимов и Юрдан Теодоров! Има няколко други автори, които са издали книги по-рано, но те НЕ са участвали във въстанието с оръжие в ръка, като Филип Симидов, Радко Радославов, дори Райна Футекова. Който разбира поне малко от реални битки и сражения, знае много добре, че разликата между човек – неучаствал в истинска битка – и такъв, който е стоял срещу свистящите куршуми на врага, е огромна.

      А сега – най-главното:

      Книгата на Марков възниква като противовес на основния мемоарен труд на свещ. Франгов: ,,Белочерковската чета в Дряновския манастир през 1876 г.” (1909). Названието ,,Белочерковска чета” не е много убедително, макар че Франгов подробно го обосновава. Обаче тогавашният председател на читалището с. Михалци – Стоян Станев – реагира по доста изобретателен начин: като наема външен автор, какъвто е Христо Марков – неучаствал в събитията, на когото  възлага  не само да напише ,,по-добра” книга, но и да въведе БЕЗ ОБОСНОВКА ново название на Четата – ,,Попхаритонова”. Име, несъгласувано с никого, освен това то е категорично свидетелство за непознаване на детайли от събитията, случили се в манастира.

       Христо Марков пише книга за Дряновската епопея през 1912 г., но до края на живота си през 1950 г. не се връща към тази тема. Този епизод е затворена страница за него.

      А свещ. П. Франгов пише около 25 книги и брошури, касаещи Епопеята, както и няколко книги на други теми. Франгов пише до сетния си дъх от живота и умира на писалищната си маса през 1931 г., редактирайки своята последна книга – биография на поп Харитон. Но никога не нарича Четата ,,Попхаритонова“!

      Пак от Христо Марков тръгва друга грозна клевета по адрес на свещ. Франгов: видите ли, неговият основен мемоарен труд от 1909 г. бил ,,субективен“! (даже ,,много субективен“!?). А каква е книгата на Хр. Марков?

      До голяма степен първата ѝ половина представлява краеведчески труд за с. Михалци и този факт я прави съвсем субективна. А тесногръдите ,,анализатори“, които папагалски повтарят клеветите на Марков, така и не схванаха основната идея в повествованието на свещ. Франгов. Основният му замисъл е да ни внуши връзката между миналото и настоящето, а именно: вижте как живяхме и се борихме през турско, вижте колко жертви дадохме за Свободата, а сега вижте как живеем в свободна България. Това е нишката на континуитета в цялата дейност на поборниците, сред които е и Петко Франгов, но субективно разсъждаващите лица не желаят я да забележат.

      Както показахме в няколко публикации през последните 15-20 години, поп Харитон нанася повече вреди на Четата отколкото ползи. Поради това, неговото име не може да присъства в наименованието на Четата. Тя трябва да носи името на този водач, който има цялостен и всеобхватен принос в трите етапа от борбата за национално освобождение в региона: в подготовката, реализацията и защитата на каузата на въстанието. Това е Бачо Киро. Тази ,,аналитична“ тънкост не са  разбрали нито началните учители от с. Михалци, нито техните подгласници от с. Мусина, а по-късно и много ,,професионални“ историци, сред тях на първо място – проф. Александър Бурмов. 

      Няма по-субективна книга от тази на Хр. Марков, най-малкото защото чрез нея авторът налага необосновано, неконсултирано с никого ново, своеволно, име на Четата. Адептите на това название не разбраха, не разбират, а и до днес не осъзнават, че това име на Четата е резултат от обикновен междуселски спор: между свещ. Франгов и един-двама читалищни дейци от съседното с. Михалци (по-късно – и с. Мусина). А книгата на Христо Марков е непрофесионален опит да се ,,узакони“ тихомълком новото име. За съжаление вода в мелницата на селските хитреци от с. Михалци наляха обилно: проф. Александър Бурмов и Огняна Маждракова. Техните виждания обаче са отпреди 80-100 години, които днес внимателният научен анализ категорично отхвърля. 

     Който нарича Хр. Марков ,,историограФЪТ на Дряновската епопея“, не може да се определя като ,,историк“! 

     Обратното – това е ярка проява на тежка липса на професионализъм!

     Професионално описание на събитията и всички участвали в тях лица може да се намери в моите книги: ,,Сборник Бяла черква“ (2018, 82-150; 405-884) и ,,Четата на Бачо Киро в Дряновския манастир – енциклопедичен справочник (2026).

     Тази статия няма друга цел, освен да предпази читателите на фототипката от грешните внушения на Христо Марков и от непрофесионалното представяне на изданието.

 

                        Николай Теодосиев                               9 юни 2016 г.

      Прилагам копия от четирите начални страници от книгата на Христо Марков, които служителите на ИМ-Дряново умишлено са изпуснали, защото написаното очевидно злепоставя автора.


      Както се вижда, езикът и правописът на книгата са архаични и съвсем неподходящи за масата от днешната читателска аудитория. Поради липса на редактор и коректор, текстът на книгата изобилства с неправилни и диалектни думи като: ,,сфащане“, ,,Фазъл-паша“, ,,търнен венец“, ,,четец“ (вместо читател) и т.н.





ВИЗУАЛНА БИБЛИОГРАФИЯ НА КНИГИТЕ

Книги - Кристлизация от разтвори; Каталог на Българските Печатни книги 1508-1878 Родословие на Бяла Черква; от Чаталджа до Кървав Камък
Монетни книги

 

6. Опис на колективните монетни находки от България, т. I. 2017, 1000 с.

7. Опис на колективните монетни находки от България, т. II. 2017,  800 с.

8. Бюлетин на колективните монетни находки от България, 1983-2016. 2017,  318 с.

Жертвите на комунизма

9. Приключенията на Дряновския манастир на 1876 г. – фототипно издание, 2018, 52 с.;

10. Сборник Бяла черква. Издание на автора, 2018, 904 с.; 

11. Жертвите на комунизма от Бяла черква. В съавторство с Ж. Танчева и Хр. Райков. 2019, 60 с

12. Генерал Теодоси Даскалов – биография и фотоалбум, 2020, 104 с.; 13. Свещеник Петко Франгов - биография. 2020, 404 с.; 14. Родът на Бачо Киро. 2022, 242 с.; 15. Християнство, църкви и църковни дейци в Бяла черква. 2023, 428.

12. Генерал Теодоси Даскалов – биография и фотоалбум, 2020, 104 с.; 

13. Свещеник Петко Франгов – биография. 2020,  404 с.; 

14. Родът на Бачо Киро. 2022, 242 с.; 

15. Християнство, църкви и църковни дейци в Бяла черква. 2023, 428.

16. Предната корица на книгата, която написах и издадох през 2020 г. с главни герои: Христо Бояджиев и Младен Косев и Николай Теодосиев

16. Предната корица на книгата, която написах и издадох през 2020 г. с главни герои: Христо Бояджиев и Младен Косев и Николай Теодосиев

17. Каталог на старите фотоателиета, 1850-1925 г. В съавторство с Мартин Калчев. 2024 г., формат А4, три тома, общо 2160 с. За дизайна на кориците помогна големият ми внук Нико

17. Каталог на старите фотоателиета, 1850-1925 г. В съавторство с Мартин Калчев. 2024 г., формат А4, три тома, общо 2160 с.  

За дизайна на кориците помогна големият ми внук Нико

18. Нестехиометрични разкази – мемоари, 2024, формат А4, 267 стр. 19. Бачо Киро и свещ. Петко Франгов, 2025, формат А4, 650 стр. 20., 21. Каталог (II изд.) и Албум на българските книги до 1878 г., 2025, формат А4.

18.Нестехиометрични разкази – мемоари, 2024, формат А4, 267 стр.

19.Бачо Киро и свещ. Петко Франгов, 2025, формат А4, 650 стр.

20., 21. Каталог (II изд.) и Албум на българските книги до 1878 г., 2025, формат А4.

Бяла черква

Предните корици на четири броя от ,,Списание Бяла черква“