НИКОЛАЙ ТЕОДОСИЕВ

        От два месеца служители на Историческия музей в Дряново обикалят България и представят издадената от тях фототипна книга на Христо Марков (1912 г.), като нещо едва ли не уникално. Аз притежавам оригинала отдавна, но наскоро си купих прехваленото фототипно издание. 

      Ето моят анализ:

      Какво представлява фототипното издание на книгата на Хр. Марков?

      Точното определение е ПСЕВДОНАУКА. Служителите от ИМ-Дряново поднасят на читателите едно осакатено издание, което обявяват едва ли не за „суперкнига”. На първо място те са направили нещо, което е недопустимо и може да се определи като ШАШМА: умишлено е изпуснат предговора на автора, а той, образно казано, представлява половината книга!

      Внимателният читател лесно ще види, че фототипката започва от стр. 7. Предговорът от 4 страници (от с. 3 до 6) съзнателно е изпуснат. Там именно авторът дава информация: кой поръчва книгата, как се финансира, там е целият библиографски списък, или подобие на такъв. Но там са и клеветническите изрази, написани от Христо Марков, по адрес на свещ. Петко Франгов и неговият основен мемоарен труд от 1909 г. И най-вече необоснованата клевета, че свещ. Франгов бил: ,,ламтящ за ефимерна слава старец“?!?

        Кой е Петко Франгов: поборник, общественик, писател, свещеник, хуманист.

        Който прочете книгите му, изобщо не може да остане с впечатлението, че той е ,,ламтящ за ефимерна слава старец“. Напротив, във всички свои книги, не само в тази от 1909 г., той пише пределно скромно, без самоизтъкване. Подобни думи, написани от Христо Марков в предговора на книгата му, са тежка БЕЗПОЧВЕНА КЛЕВЕТА, а този, който ги пише, е АМОРАЛЕН КЛЕВЕТНИК.

      В своя предговор (който липсва във фототипката!) Марков не крие, че е поръчков писател, привлечен от читалището в с. Михалци с две основни цели:

1. да громи приноса на свещ. П. Франгов – истинският летописец на Четата и

2. да въведе ново название на Четата, несъгласувано с никого!

     В цялата досегашна литература няма нито една научна аргументация и обосновка защо Четата трябва да е ,,на поп Харитон“.

     Книгата на Марков е добре структурирана има своите исторически приноси, но до там! Той подменя приносите на Бачо Киро към цялостното революционно движение в Търновски окръг с тези на Матей Преображенски, което е теза, съшита с бели конци.

     Поп Харитон, макар и искрен патриот, прави две тежки грешки в манастира, които старателно се прикриват от всички, писали преди мен. Затова неговото име НЕ МОЖЕ да присъства в названието на Четата.

      Доказах достатъчно аргументирано, че Четата в Дряновския манастир се ръководи предимно колективно, тя е най-наситената с ръководен персонал чета по време на Априлското въстание. Затова излизането на поп Харитон от функциите му на войвода още през първата вечер в манастира, няма отрицателни последици. Няма последствия и след тежкото му нараняване и ослепяване, вследствие на взрива на барута на третия ден от отбраната. Странно, но нито един автор, преди мен, не се реши да анализира кой е главният виновник за взрива на барута в манастира. Категорично – първопричината за взрива е резултат от тежка организационна грешка на поп Харитон. Въстаникът, подпалил барута по невнимание, е само физическият извършител. 

      Категорично протестирам срещу твърдението Христо Марков да се определя като ,,историограФЪТ“ на Дряновската епопея – мнение, насажданото с особена упоритост от страна на служителите на ИМ-Дряново. Това твърдение е във висша степен ПОГРЕШНО!

     Ако той е ,,историограФЪТ“, какви са други автори, публикували обширни трудове по въпроса, като: свещ. П. Франгов, О. Маждракова, а също и моя милост?

      За незапознатите с въпроса да припомня, че свещ. Франгов пише като участник в Епопеята и остава жив само по силата на случайността.

      Стараейки се всячески да уязви и принизи труда на свещ. Франгов от 1909 г. (а той не е единствен!), Христо Марков определя книгата на Франгов като ,,конгломерат”. Обективната оценка води до друго заключение: тъкмо книгата на Марков е конгломерат отвсякъде! Защото описанието на Дряновската епопея, което според заглавието е същината на книгата, заема около 50 страници от общо 230. Останалото са странични четива, които дефинират конгломератната ѝ структура, като: дълги страници описание на с. Михалци (защото тамошното читалище поръчва и финансира книгата), 17 страници текст за Отец Матей, което е скрит опит да се внуши, че едва ли не на него се дължи въстанието в района, а не на многобройните местни революционери, и най-вече на Бачо Киро. Накрая са описани накратко, но напълно излишно, действията на Габровската и Тревненската чета, които нямат почти никакво взаимодействие и връзка със събитията в Дряновския манастир.

      Върхът на непрофесионализма са показалците, добавени в края на фототипката, които се афишират от съставителите като ,,голямо постижение“. А те са тотален ПРОВАЛ! Явно някой е трябвало да им подскаже как се съставят показалци, защото те не са такива, а са просто азбучни списъци. Защото, след всеки елемент от показалците, трябва да се постави страницата, на която може да се намери в книгата. Страници няма! Някои елементи от показалците са комични: ,,Тунджа – река в Южна България”, ,,Цариград – град в Турция” и т.н. Къде в книгата е спомената ,,Тунджа”? Такова указание няма! За мен беше много любопитно да разбера къде в книгата е споменато село Ютюклер (днес Гороцвет), но, след като няма посочена страница, който има нерви – нека го търси! Следователно показалците са само проформа, да се отчете псевдонаучна дейност, те са неизползваеми! Всъщност липсва най-важният показалец: именният!? 

     В началото на фототипката се мъдри нещо като рецензия, или уводни думи, от проф. Петко Петков. Тя е писана по оригинала на Марковата книга, а не по фототипката. Защото в ,,рецензията“ професорът пише, че авторът ,,ни запознава както с изворите, които е ползвал, така и с целите, които си поставя”. Да де, но, след като е премахнат авторският предговор, където фигурират и целите, и „изворите”, читателят напълно се подвежда и обърква. Нито ще узнае целите, нито поводът за написване на книгата, а за изворите – да не говорим. Самите извори са представени от Х. Марков по възможния най-непрофесионален начин – като сумарен списък, така че читателят не може да разбере от кой източник е взето конкретно твърдение или събитие в книгата.

      Абсолютно недопустимо е твърдението на професионалният историк проф. П. Петков, че ,,произведения на аналитичната мемоаристика” са книгите на Стоян Заимов и Юрдан Теодоров (написан като ,,Тодоров“?!), наред с тази на Христо Марков, а те съвсем не са такива. Такива са книгите на главния мемоарист и УЧАСТНИК в Дряновската епопея свещ. Петко Франгов! Но неговото име е съзнателно окастрено, което не мога да си обясня, тъй като през 2020 г. изпратих като дар на проф. Петко Петков издадената от мен огромна биография на свещ. Франгов?!? Вече има и второ издание!

       По необясними съображения името на свещ. Франгов не се вмества в концепцията на чиновниците от ИМ-Дряново, а именно, че книгата на Марков е ,,Библия“. Това за ,,библията” не го пише проф. Петков, а професорката Вера Бонева. В отговор на моя критика във фейсбук, тя определи книгата на Марков като ,,истина на истините” – алюзия за ,,книгата на книгите”, т.е. Библия на Дряновската епопея. Аз обаче мога да приведа стотици доказателства и примери, че книгата на Марков е подвеждаща и до голяма степен манипулативна. Пълна с терминологични, хронологични и фактологични ГРЕШКИ. Няма как дори да се доближи до ,,Библия”. Бонева високомерно предпочете да мълчи срещу моите аргументи, но не пропусна да ме обяви за ,,непрофесионалист и любител“. Подобни лични нападки са стопроцентов критерий, че отсрещната страна губи дискусията, защото не може да намери никакви контрааргументи, а търси ,,под вола теле“, за да отрече очевидните научни приноси, които имам. 

     Сега да сервирам на тези, които разбират, малко наукометрия:

     На всички е много добре известно, че монография, или по-скоро книга с монографичен характер, за Дряновската епопея написа Огняна Маждракова през 1963 г. – цели 51 години след Христо Марков! В книгата на Маждракова три от основните източници за Дряновската епопея се цитират както следва:

Свещ. П. Франгов – 46 пъти;

Христо Марков – 24 пъти;

Д. Т. Страшимиров – 18 пъти.

      Който разбира поне малко от наука, и в частност от история, може да си отговори на въпроса: кой е ,,историограФЪТ” на Дряновската епопея?

      Очевидно първият историограф е свещ. Петко Франгов, не е Христо Марков, още по-малко – Д. Страшимиров! Да спомена, че свещ. Франгов е изобщо първият български автор, написал книга, като участник с оръжие в ръка в Априлското въстание – още през 1880 г. Много преди Захари Стоянов, Стоян Заимов и Юрдан Теодоров! Има няколко други автори, които са издали книги по-рано, но те НЕ са участвали във въстанието с оръжие в ръка, като Филип Симидов, Радко Радославов, дори Райна Футекова. Който разбира поне малко от реални битки и сражения, знае много добре, че разликата между човек – неучаствал в истинска битка – и такъв, който е стоял срещу свистящите куршуми на врага, е огромна.

      А сега – най-главното:

      Книгата на Марков възниква като противовес на основния мемоарен труд на свещ. Франгов: ,,Белочерковската чета в Дряновския манастир през 1876 г.” (1909). Названието ,,Белочерковска чета” не е много убедително, макар че Франгов подробно го обосновава. Обаче тогавашният председател на читалището с. Михалци – Стоян Станев – реагира по доста изобретателен начин: като наема външен автор, какъвто е Христо Марков – неучаствал в събитията, на когото  възлага  не само да напише ,,по-добра” книга, но и да въведе БЕЗ ОБОСНОВКА ново название на Четата – ,,Попхаритонова”. Име, несъгласувано с никого, освен това то е категорично свидетелство за непознаване на детайли от събитията, случили се в манастира.

       Христо Марков пише книга за Дряновската епопея през 1912 г., но до края на живота си през 1950 г. не се връща към тази тема. Този епизод е затворена страница за него.

      А свещ. П. Франгов пише около 25 книги и брошури, касаещи Епопеята, както и няколко книги на други теми. Франгов пише до сетния си дъх от живота и умира на писалищната си маса през 1931 г., редактирайки своята последна книга – биография на поп Харитон. Но никога не нарича Четата ,,Попхаритонова“!

      Пак от Христо Марков тръгва друга грозна клевета по адрес на свещ. Франгов: видите ли, неговият основен мемоарен труд от 1909 г. бил ,,субективен“! (даже ,,много субективен“!?). А каква е книгата на Хр. Марков?

      До голяма степен първата ѝ половина представлява краеведчески труд за с. Михалци и този факт я прави съвсем субективна. А тесногръдите ,,анализатори“, които папагалски повтарят клеветите на Марков, така и не схванаха основната идея в повествованието на свещ. Франгов. Основният му замисъл е да ни внуши връзката между миналото и настоящето, а именно: вижте как живяхме и се борихме през турско, вижте колко жертви дадохме за Свободата, а сега вижте как живеем в свободна България. Това е нишката на континуитета в цялата дейност на поборниците, сред които е и Петко Франгов, но субективно разсъждаващите лица не желаят я да забележат.

      Както показахме в няколко публикации през последните 15-20 години, поп Харитон нанася повече вреди на Четата отколкото ползи. Поради това, неговото име не може да присъства в наименованието на Четата. Тя трябва да носи името на този водач, който има цялостен и всеобхватен принос в трите етапа от борбата за национално освобождение в региона: в подготовката, реализацията и защитата на каузата на въстанието. Това е Бачо Киро. Тази ,,аналитична“ тънкост не са  разбрали нито началните учители от с. Михалци, нито техните подгласници от с. Мусина, а по-късно и много ,,професионални“ историци, сред тях на първо място – проф. Александър Бурмов. 

      Няма по-субективна книга от тази на Хр. Марков, най-малкото защото чрез нея авторът налага необосновано, неконсултирано с никого ново, своеволно, име на Четата. Адептите на това название не разбраха, не разбират, а и до днес не осъзнават, че това име на Четата е резултат от обикновен междуселски спор: между свещ. Франгов и един-двама читалищни дейци от съседното с. Михалци (по-късно – и с. Мусина). А книгата на Христо Марков е непрофесионален опит да се ,,узакони“ тихомълком новото име. За съжаление вода в мелницата на селските хитреци от с. Михалци наляха обилно: проф. Александър Бурмов и Огняна Маждракова. Техните виждания обаче са отпреди 80-100 години, които днес внимателният научен анализ категорично отхвърля. 

     Който нарича Хр. Марков ,,историограФЪТ на Дряновската епопея“, не може да се определя като ,,историк“! 

     Обратното – това е ярка проява на тежка липса на професионализъм!

     Професионално описание на събитията и всички участвали в тях лица може да се намери в моите книги: ,,Сборник Бяла черква“ (2018, 82-150; 405-884) и ,,Четата на Бачо Киро в Дряновския манастир – енциклопедичен справочник (2026).

     Тази статия няма друга цел, освен да предпази читателите на фототипката от грешните внушения на Христо Марков и от непрофесионалното представяне на изданието.

                        Николай Теодосиев                               9 юни 2016 г.

      Прилагам копия от четирите начални страници от книгата на Христо Марков, които служителите на ИМ-Дряново умишлено са изпуснали, защото написаното очевидно злепоставя автора.

      Както се вижда, езикът и правописът на книгата са архаични и съвсем неподходящи за масата от днешната читателска аудитория. Поради липса на редактор и коректор, текстът на книгата изобилства с неправилни и диалектни думи като: ,,сфащане“, ,,Фазъл-паша“, ,,търнен венец“, ,,четец“ (вместо читател) и т.н.